Каква е първата ти асоциация, когато чуеш думата „иновация“? А знаеш ли каква всъщност означава? Какви са типовете иновация? Каква е ролята им в съвременния бизнес свят? Или защо тя е толкова важна (и желана)? Ако искаш да разбереш отговорите на всички тези въпроси, продължавай да четеш.
TEDx България
Всъщност преди да започна по същество, бих искал да издам причината за написването на този текст. Изключително много се вдъхновявам от TED видеата, от които черпя идеи и вдъхновение. Още повече, провеждането на TEDx събития в България ме кара да се чувствам истински щастлив. TEDx са независимо организирани, но получили лиценз от TED и ползващи неговия формат, събития, които са насочени към популяризиране на стойностни и ценни идеи. Самият формат вече има няколко издания из различни български градове, кои от кои по-впечатляващи и въздействащи. Инициативата на млади хора, прекрасното и професионално отношение, амбицията и хъсът, с който се изпълва атмосферата, само допринасят за положителното развитие на нашето общество.
В тази връзка, изключително щастлив съм, че мои приятели – Стоян Найденов и Галин Желязков, организират провеждането на TEDxPlovdiv на 23 април 2017 година. Събитието беше дълго чакано и тук. С огромно нетърпение очаквам случването и протичането му – време беше и Пловдив, под формата на TED, да обърне внимание на вдъхновяващи и променящи съдби истории, важни идеи и актуални теми. Повече информация за него може да намерите на уебсайта му.
Вдъхновение за настоящата статия получих и от прекрасната презентация на тема „Market maker or market taker” (иноватори/предприемачи и бизнесмени) на моя много добър приятел – Темелко Дечев, представена на провелия се през 2016 TEDxVarna.
Всъщност темата е като сложен пъзел, създаден от малки части с нюанси на един и същ цвят. Тя съчетава в себе си различни аспекти на нашия характер, обкръжение и решенията, които взимаме не само в ежедневието, но и в бизнеса си.
Но как наложените ни модели влияят на нашето обкръжение, нашия живот и бизнес? Според една от най-разпространените философски теории хората се раждат с чисто съзнание – Tabula Rasa. Когато децата са малки, са любопитни за всичко, което ги заобикаля. Тази чиста дъска (Tabula Rasa), която е съзнанието им, няма търпение да бъде запълнена – затова те задават въпроси. Колкото повече растем, толкова повече притеснението дали въпросът е подходящ/глупав/уместен надделява и те стават по-малко и по-логични. Това не само ни ограничава като хора, но и като бизнес иноватори. Сигурен начин да се превърнеш в market taker (последовател). Затова страхът от провал, от незнание и притеснението нямат място сред лидерските качества. Този микс от бизнес, философия и природа иска от теб да забравиш – да забравиш за страха, да забравиш за „нормалното“, за „кутията“ и за ограниченията. Чак тогава ще сме свободни да творим и да бъдем иноватори.
Какво е иновацията?
Кои са всъщност предпоставките, за да се освободим и да сътворяваме нови трендове или продукти? Измежду многото такива, включващи и различни дефиниции и формули, за мен най-важните са две: да предизвикаш статуквото (дори и невидимото) и да „хванеш вълната“ на задаващите се тенденции. В която и да е индустрия, моделите на работа се променят с хода на времето. Но промяната не се случва от само себе си – тя е продукт на труд и налагане на новата тенденция. За разлика от повечето служители, които просто спазват механично установения процес (независимо дали е добър или не), от тези, които мислят еднакво и дори говорят еднакво, иноваторите противоречат. Те обръщат гръб на масата в своето търсене на новото, на по-доброто. В стремежа си да разбият статуквото, те се научават как да различават „неизменните закони“, които са стабилната основа, и „остарелите вярвания“, които трябва да бъдат изкоренени и подновени, за да може иновацията да бъде осъществена.
Всъщност, за да бъдеш иноватор, не е нужно да притежаваш кристална топка – просто ти трябва голям обектив и отворен ум. Понякога вдъхновението идва от работата на друг – иноваторите следят тенденциите и откриват начини за прилагане в реална (бизнес) среда.
Съществуват много различни типове иновации, в зависимост от фактора, по който се разделят. Най-често се използва разделението спрямо влиянието ѝ върху пазара и хората, а именно:
- Breakthrough innovation – радикална иновация
- Disruptive innovation – подривна иновация
- Incremental innovation – инкрементална иновация
Радикални иновации
Радикалните иновации са обикновено първата асоциация, която хората имат, когато чуят думата „иновация“. Те представляват коренна, основна промяна на съществуващия пазар, продукт, свят, водеща до изначална промяна и поява на нови неща без аналог до момента. Освен това, такъв продукт /такава иновация/ най-често съчетава функционалностите и качествата на няколко различни продукта в едно. Един от най-известните примери за радикална иновация са продуктите на Apple. Когато iPhone излезе на пазара, неговите семплост, красота, функционалности и лекота на работа засрамиха всеки друг производител на пазара. Разбира се, имаше и други апарати, които можеха да правят подобни неща на тези, които Apple устройството можеше, но нито едно от тях не се доближаваше до неговото ниво. В крайна сметка, продуктът беше различен и точно тази визия и поглед в бъдещето и неговите нужди, прави една иновация радикална, въпреки че технологията е съществуваща.
Това са и иновациите с най-силен отзвук в обществото и най-силно въздействие в бъдещия ни свят. Но и като такива – те са едни от най-трудните за „изпълнение“. Само част от препятствията включват:
- Липса на средства – колкото и очевидно да е, това е главната причина, поради която стартъпите се провалят. Радикалните иновации са… ами, радикални, и не винаги пазарът е готов за тази промяна. Затова и са свързани с много неизвестни, голям риск и съответно, значителни разходи. Успешните практики показват, че колкото по-несигурна е една технология, толкова повече време ѝ трябва да се наложи на пазара.
- Липса на фокус – Стийв Джобс го е казал най-добре: „Трябва да избереш добре. Иновацията е да кажеш „не“ на 1000 неща, за да си сигурен, че не се отклоняваш от правилния път и не се разсейваш с прекалено много странични неща“.
- Липса на разбиране на пазара и неговите нужди и липса на техническа компетенция.
Подривни иновации
Клейтън Кристенсен, един от най-известните теоритици на подривните иновации, дава интересно определено за термина. Той ги смята за феномен на периферията, или иначе казано, появата на новите играчи, които предлагат услугите/продуктите по по-добър и удобен начин на пазара, и така преформулират пазарната ниша, измествайки традиционния пазарен модул и явявайки се на сцената като нов силен конкурент.
Съществуват много примери за подривни иновации, но един от най-популярните е Dell. Когато Майкъл Дел е бил студент, той е осъзнал, че може да поръчва части, да сглобява компютри и да ги праща на клиентите си сам много по-евтино в сравнение със закупуване на компютър от магазин. Това е довело до стартирането на съвсем нов бизнес модел за продаване на компютри – поръчване онлайн и доставянето им дни след самата поръчка. По този начин се изключват посредниците като части от веригата и се оптимизира целия процес. Друг положителен аспект е, че по този начин нуждите на клиентите са по-добре задоволени, защото могат да персонализират и „сглобят“ желаното устройство спрямо нуждите си. Технически, Dell не са производители на компонентите, но оптимизират и подриват целия процес, осигурявайки им едно от челните места на пазара.
Инкрементални иновации
Най-просто казано инкременталната иновация е да правим това, което правим в момента, но по-добре. Взимат се мерки за подобрение на качеството, намаляване на разходите и други, надграждащи актуалните процеси и продуктови подобрения. Най-често се използват във фирми, работещи с високи технологии, които трябва да продължат да подобряват своите продукти, за да запазят своята конкурентноспособност.
Тоест тя се свежда до 3 основни компонента:
- Съответстваща на нуждите на потребителите;
- Правеща продукта (и съответно фирмата) по-конкурентноспособен;
- Фокусирана върху намаляването на разходите.
Пример за това е, да кажем, подобряване на телефон и интернет услугите от дадена телефонна мрежа.
Друг чудесен пример е политиката на Coca Cola. Техните „линейни“ разширения като Cherry Coke, Coca Cola Lime, Coca Cola Life успяват да допринесат до статута на 130-годишната марка като приложима, устойчива и включваща се (или налагаща) новите тенденции.
Никола Тесла и Томас Едисън
Когато си говорим за иновация обаче, най-добрият начин, по който може да бъде описана, е чрез пример. А най-добрият пример е една от най-известните съпоставки (право да си го кажем, войни) между двамата гениални учени – Никола Тесла и Томас Едисън.
Тесла се счита за един от най-видните примери за истински иноватор, такъв с поглед в бъдещето, който отчита и претегля многобройни възможности и вероятности. Докато Едисън е мислен за „перфектния“ бизнесмен – той вижда задаващите се тенденции и предоставя възможности те да бъдат хванати и задоволени. И двамата обаче са считани за иноватори – и двамата имат многобройни патенти за изобретения, важна част от ежедневието ни дори до днес. И двамата са свързани с открития, огромни по важност и значение, променили света, какъвто е бил познаван тогава.
Всичко тръгва от момента, в който Тесла е бил нает като служител в компанията на Едисън. След като той поправя много грешните звена в работната верига, но не получава съответното възнаграждение и си тръгва обиден, започва и войната между тях. Ревностният привърженик на традиционното и постоянния ток, Едисън често остава назад по скалата на иновацията и дори се опитва да саботира тези на вече врага си Тесла. Тесла пък от своя страна набира все по-голяма популярност с теорията си за приложението на променливия ток, както и с всички други нововъведения, които предлага. Повечето от тях обаче са толкова изпреварили времето си, че дори търпението и желанието на вярващите се изчерпва. В последствие Тесла умира в нищета, а Едисън до края на живота си се наслаждава на изобилие – и като социално признание, и като финансов капитал.
Тесла се вписва в първия критерии и предизвиква статуквото (в неговия случай даже и бъдещето), а Едисън „хваща“ новите тенденции и ги задоволява (дори невинаги с негов разработен продукт). Но някои ще кажат, че Томас Едисън е просто бизнесмен с понякога застарели разбирания (вж. https://en.wikipedia.org/wiki/War_of_Currents), който просто успява да види настоящите нужди и да предложи решение за тях. А други ще протестират, че въпреки гениалния си ум, липсата на бизнес нюх при Тесла е причината той да не е постигнал толкова, колкото е бил способен. Къде е тънката червена линия тогава? Или всичко е наистина субективно. Погледнато така комбинацията между гениалния ум на Тесла и страхотния предприемачески дух на Едисън дава перфектен резултат по иновативната скала. Когато става въпрос за иновации и изкореняване на навици, променяне на цяла индустрия, на цял (бизнес) свят, те вървят ръка за ръка.
Така или иначе, всички важни качества за един иноватор произхождат от неограничената креативност. Всички сме гледали видеото с мравката, която, при начертан с молив кръг и реално несъществуващ, не излиза от него. Лутаща се из кръга сякаш има наистина нещо, което я ограничава, тя е символ за осъзнаването, че границите всъщност са в главата ни. И ние трябва да ги забравим. Бидейки свободни след това, можем единствено да се отдадем на това, върху което можем да излеем сърцето и душата си и да творим.
Всъщност първите, които стартират нов продукт, метод или услуга, са тези, които имат предимството да се възползват от пазара и да станат лидери. И въпреки че те рискуват най-много, те са и тези, които печелят неимоверно повече. Ако ние не се движим и не развиваме своя бизнес и потенциал, конкуренцията рано или късно ще ни задмине, а пазарът отхвърли. Така не само няма да можем да отговорим правилно на нуждите му, но и ще бъдем извън кръга на развитието, печалбата и смисъла.
Затова и иновациите са толкова важни. Само когато се осмелим да бъдем креативни, да се освободим, когато се осмелим да опитваме и да рискуваме, независимо от неизвестните, можем да се превърнем в значими, в лидери. В тези, които не само се възползват от съществуването на пазарите, но в тези, които ги създават.
